ПРАВО НА РЕПУТАЦИЯ

  1. I. Правото на репутация на плоскостта на международното и европейско право

 

  1. Правото на зачитане на репутацията на правните субекти е ясно формулирано в чл. 17 от Международния пакт за гражданските и политически права на ООН, според който:

„Никой не може да бъде обект на своеволно и незаконно вмешателство в личния му живот, семейството му, дома или кореспонденцията му, нито на незаконно накърняване на неговата чест и добро име“.

 

  1. На плоскостта на Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи правото на репутация се е утвърдило като част от правото на личен живот, прокламирано в чл. 8 от Конвенцията. Но съществувало ли е винаги това право в рамките на Конвенцията?

 

Чл. 8 от Конвенцията не споменава правото на репутация (или добро име) за разлика от Международния пакт на ООН. Чл. 10 от Конвенцията засяга репутацията като едно от ограниченията на правото на свободно изразяване, но не дава директна защита на същата. Въпреки това първото дело за клевета е заведено на основание чл. 10 от Конвенцията. Това е делото ЛИНГЕНС СРЕЩУ АВСТРИЯ (LINGENS V. AUSTRIA),  в което с Решение от 8 юли 1986 г. е установено че пресата не трябва да преминава границите, поставени между другото за “защита на репутацията на другите”.

 

В следващите десетилетия правото на репутация започва да се счита като част от съдържанието на правото на личен живот, в решения като „ЧАВИ И ДРУГИ СРЕЩУ ФРАНЦИЯ“ и „ПФАЙФЪР СРЕЩУ АВСТРИЯ“, според които когато публикацията или материала е толкова интензивна и представлява директна атака по отношение на репутацията на едно лице, то тогава правото на личен живот прокламирано в чл. 8 от Конвенцията неминуемо обхваща и правото на защита на репутацията и доброто име. Съдът прави своеобразен опит да създаде праг на делата свързани с клевета и правото на репутация, като казва че правото е ограничено до сериозни по интензитет случаи.

 

II.Правото на репутация според българското право

 

Конституционно прогласеното право на гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация не е абсолютно и неограничено. Възможната колизия на прокламирани права – в случая между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите – е уредена в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, в които изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани.

 

Трябва да се отбележи и, че прокламираната в чл. 40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва предоставена възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст.

 

За коментари и въпроси, моля пишете на stoyanova.g@lawyer-gs.com

Адв. Габриела Стоянова

Facebook

Google Plus

LinkedId