ДИСКРИМИНАЦИЯ – ОБЩИ ВЪПРОСИ

Съгласно Закона за защита от дискриминация забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон, или в международен договор, по който Република България е страна.

ПРЯКА ДИСКРИМИМАЦИЯ

Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците посочени по-горе, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Доказването на по-неблагоприятно третиране не представлява особено затруднение. То може да се изразява в отказ дадено лице да бъде допуснато до интервю за работа, недопускане в заведение за обществено хранене, получаване на по-ниско заплащане, забрана за получаване на гражданство, забрана за носене на религиозни символи и др. Доказването става по общите правила за доказване – допустими са свидетели, писмени доказателства, обяснения на страните.

Дискриминация е налице и когато защитеният признак, обусловил спорното третиране, не е действителен, а само предполагаем. Полова дискриминация е налице, когато жена бъде третирана по-зле, защото работодателят мисли, че тя е бременна или планира да забременее, дори и тя да не е и да не планира.

НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ

Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците посочени по-горе в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

За да възникне презумпцията за непряка дискриминация ищецът следва да представи убедителни доказателства, че негативното влияние на оспорваното правило засяга много повече лица със защитен признак, отколкото други – напр. много повече жени, отколкото мъже.

ТОРМОЗ

„Тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на защитен от закона признак изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Тормозът представлява форма на пряката дискриминация.

ПРЕСЛЕДВАНЕ

Преследването представлява по-неблагоприятно третиране на лице, което е потърсило (или е свързано с лице, което е потърсило) ефективна защита на правото на недискриминация. Целта е хората да не се въздържат да търсят това си право, за да е ефективно то на практика. Преследването е характерна форма на пряка дискриминация.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ

В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

Законът за защита от дискриминация предвижда, че доказателствената тежест се премества върху ответникът от момента, в който ищецът докаже „факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация”. Това е така нареченото установяване на дискриминация на пръв прочит – моментът, в който възниква оборима презумпция, че въз основа на фактите по случая може да се направи извод, че е налице дискриминация. За да възникне у съда предположение, че вероятно има дискриминация ищецът следва да представи достатъчно доказателства, че е третиран по-неблагоприятно от лица в аналогична ситуация и да твърди, че причината за това е някой от защитените от закона признаци.

Веднъж възникнала оборимата презумпция за дискриминация съдът следва да прехвърли тежестта на доказване и за ответника възниква задължението да докаже легитимността на разликата в третирането.

 

ЛИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ

Признакът „лично положение“ е един от защитените признаци, изрично изброени в чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България също предвижда, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани наред с други признаци и на признак „лично и обществено положение“.

Съгласно практиката на ЕСПЧ тук се включват характеристики, които могат да се определят като лични в смисъл, че са вродени или вътрешно присъщи. Такива примери са сексуалната ориентация, физическите увреждания. Друг случай, когато Съдът е приел, че има разграничение по признак „лично положение“, касае признака местоживеене.

Съгласно практиката на КЗД широкият смисъл, в който се използва признакът „лично положение“, на практика включва почти всякакви признаци, без да е необходимо страната, която се позовава на него, да посочва в кой закон или в международен договор, по който Република България е страна, е установен съответният признак (напр. Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права).

Признакът „лично положение“ може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, дали лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи, дееспособност и поставяне под запрещение и много други черти, които отличават един човек или група хора от останалите.

Дискриминация по признак лично положение може да бъде оправдана с преследването на законна цел, пропорционалност, систематичност и съгласуваност на средствата, установени с постигането й.

Facebook

Google Plus

LinkedId